Религиозна
 
 Този вид музика се изпълнява главно по специални поводи като: чествания, ислямски празници, отбелязване смъртта на имами, светци и религиозни светила. Религиозната музика намира място в различни церемонии от рода на: траурното пеене, биенето по гърдите, проповедите за кончината на имамите и религиозните драми.
 От всички видове религиозна музика несъмнено най-важна се оказва „тазийе” (религиозна шиитска мистерия, свързана със събитията в Кербала).
 Изглежда очевидно, че формата на „тазийе” е резултат от еволюцията на другите траурни церемонии като траурното пеене, проповедите за смъртта на имамите, религиозната драма, иконотворчеството, съвместните обреди, разказвачеството и др.
 Съществуват много и различни мнения за историята и произхода на „тазийе”, но всички застават зад тезата, че поради сериозното си присъствие сред широката общественост този вид музика е един от основните фактори за съхранението и трансформацията на музикалното изкуство в Иран през последните няколко столетия. Най-общо „тазийе” е вид религиозна церемония, която противно на буквалното значение на понятието, съдържащо конотация за тъга, не влиза изцяло в тази категория и е възможно да притежава елементи на веселие и радост.
 Съчетаването на музика с представление в изкуството на религиозната драма и „тазийе” е толкова цялостно, че на пръв поглед тези музикални жанрове могат да бъдат оприличени на опера. Музиката и представлението в „тазийе” са толкова взаимно обвързани, че липсата на едно от двете може да доведе до съществено изкривяване същността на изпълнението. Едновременното разгръщане на музика и представление е станало причина някои от изтъкнатите музиковеди в Иран да нарекат „тазийе” „трагична опера”.
 Най-важното, което може да се спомене с няколко думи за музиката в „тазийе”, е, че в основата й стои традиционната музика от структурите „радиф”. Смесването и съчетаването на песенни и инструментални форми „радиф” със съдържанието на разкази и драматични изпълнители в „тазийе” придава на тази музика особености, които я отличават в много аспекти от останалите видове музикално изкуство, разпространени в Иран. Като една от тези особености може да се посочи разнообразието на нетрадиционна сложна песенна ритмика и форма в „тазийе”.
 Драматичните изпълнители в „тазийе” обикновено пеят определен тип макам. Предвид разнообразието от изпълнители и, естествено, от маками и музикални инструменти е съвсем обичайно в представянето на „тазийе” да има многобройни модулации, които демонстрират особени и необичайни настроения в изпълнението. В тази връзка освен обичайните фиоритури на „радифа” в иранската музика съобразно видовете „тазийе” и тематиката на разказите могат да се използват и фолклорни мелодии.
 В „тазийе” има голям брой ритмика за ударните инструменти, която влиза в употреба в унисон с драматичното развитие на разказа и в съответните моменти: сигнал за битка, траурни ритми, победни удари, ритъм за добра вест, за преселение, за ликуване и ридание, за ентусиазъм, за страх, за поражение и много други.
 Често „тазийе” започва с прелюдия, която представлява траурно пеене и се изпълнява от певци на „тазийе”, като подготвя почвата за същинската церемония. От тази гледна точка прелюдията наподобява оперната увертюра. Тази прелюдия е един вид съвместно изпълнение, което заедно с по-късно появяващата се музика представлява встъпление към началото на церемонията.
 Също така разговорите в песен (музикалната реч, рецитацията) съставляват друга характеристика на песенното творчество в „тазийе”, която произлиза от древната иранска история и се крие в ролята на разказвача, музикалния разказ, четенето на Авеста и свързаните със смъртта на светците проповеди.
 Разказвачеството е друг прийом, който се използва в песните на „тазийе”. При окончателното си оформяне „тазийе” до голяма степен се повлиява от същността и стила на разказваческото изкуство. Интересното е, че все още в „тазийе” могат да се открият два ясно очертани разказвачески метода - тъжният песенен разказ в помощните структури на иранската музика, който се изпозва от оплаквачите и представлява остатък от религиозната рецитация, и хиперболичното разказване, което е изпълнено с високопарност, динамика и тържественост и произхожда от рецитирането на епоси.
 Днес в музиката „тазийе” по-често се използват следните инструменти: различни видове барабани, сандж, тамбурин, кларинет, тромпет, тъпан, литавра, зурна и карнай.
 Съобразно разнообразието от етнически региони, в които се изпълнява „тазийе”, варират и съответните музикални инструменти. Заради това към споменатите вече могат да се добавят и много от характерните за всеки регион инструменти.

*
Източник: стр. 343-344, Намджу, Аббас, „Облик на иранската култура”, Техеран, издателство „Илам”, 1999г.