Предговор
        Устната традиция в предислямски Иран е много силна и дълго време религиозните и литературните творби се разпространяват, предавани от уста на уста. Например Авеста, след много векове битуване като устен текст, най-накрая намира писменото си разпространение през периода на Сасанидите. Една от основните причини за появата на свещеното писание на зороастрийците в писмена форма е нуждата да се опази то от бързо разпространяващия се ислям. Освен това като катализатор на този процес се явяват и критиките, отправяни към зороастрийците от страна на последователи на религии, подобни на християнската, които имат своя писана Свещена книга. Освен кратките бележки в някои стари източници за устната литература на мидийски език и на езика сака, от древния период има останали и писмени литературни текстове на авестийски и древноперсийски език. От средния период има значими литературни материали на ирански езици, принадлежащи към две групи – западна (включваща  партски и средноперсийски езици) и източна (включваща согдийски, хорезмийски, сака и балхийски езици). Противно на зороастрийците, Мани и неговите последователи манихейците са отдавали голяма важност на записването на религиозните си текстове и по този начин от тях също са останали текстове на ирански езици (средноперсийски, партски и согдийски).
 
Зохре Заршенас, Въведение към Иран, Голяма ислямска енциклопедия, под редакцията на Казем Мусави Боджнурди, Техеран, Център за голяма ислямска енциклопедия, 1367г. по хиджр (1988 г.), т. 10, стр. 557